На старата къща с дървена стряха,
 когато пих с теб едно ароматно кафе,
 мушкато цъфтеше и една пеперуда
 белееше в ярките листи на гъсто цветче.

 Тогава си мислех как слънцето грее
 и облаче няма по синьо небе...
 Тъй весело беше - разказваше вицове,
 усмивка не слизаше от твоето лице...

 Не подозирах за битките следващи,
 че ще се сражаваме с ярост свирепо везден,
 че ти си човек с болезнено его
 и ще поискаш да стъпчеш жената във мен...

 На старата къща с дървена стряха
 стоя и пия кафе вече сама
 красиви цветя и пеперуди летящи
 разтушват ми мислите пълни с  тъга...
 
 Карамелита