Менят се времената и живот изтича
 тъй неусетно между пръстите ни като стуйка пясък,
 уж еволюция,а злото си остава,

 Вечер силно ухаят липите!
Аз съм сама,но мислено с теб!
Спомен за вечер и смях до зорите,

 Как бавно тази пролет идва...
Уж слънце пекне,а пък пак е зима!
Тя сякаш упорито не си тръгва

 Ще дойде ли ден,когато
ще заживеем щастливи,спокойни
и всичките ужаси в световното блато,

Първата ми любов от пиянство починала...
Нямам се вече Първа любов!
Бог да го прости младежкото минало,