Като  есенен лист ти отлетя,понесен от вятъра
поде те внезапна вихрушка сред многото листи,
подхвана те и завъртя  в друга посока,
а аз останах тук тъй тъжна,сама...

Изчезна далече - следа не остана
дъждовно запя само капчукът
и снежната зима,прегърбена и побеляла
на моята врата с голи клони почука.

Да,трябва по друг път да тръгна сега
без да търся сърце,вече изстинало...
Безсмислено е вятър да гоня и друга съдба,
не в моя посока в живота  заминала...

Пролетта ще очаквам, с дървета разлистени,
нови и цъфнали в моята градина
и може би там ще срещна по пътя си
някой друг,който усмихнат ми кимва...

Карамелита