Минава времето,все нещо ще се случи -
 било любов или пък просто счупена чиния,
 а някога минутите  ти страшно бягат
 и не сколасваш да се справиш сякаш прикован с магия...

 Понякога се влачи бавно и изнервящо,
 разтеглено и отегчително и вяло,
 а пръстите по масата ти хистерично чукат
 и се тресе от порив цялото ти тяло!
 
 И стихове се влачат много тежко,
 когато липсва вдъхновение и страст -
 изсмукваш ги,въртиш и украсяваш,
 уви,не пламва огънят от тях...

 Тъй важно е да не пропуснеш шанса,
 потупал те по рамото ,когато покрай теб минава,
 да уловиш от Космоса пробляснал лъч
 и в плетката си да усучиш здраво...

 Изпуснеш ли си шанса или пък бързаш
 напразно нов с фенер ще търсиш дълго...
 За мързеливият не се предвижда никаква отстъпка,
 а нерешителният губи,щом му липсва дързост!
 Карамелита
 

 
  
 
 
 
 
 ..