С любовен трепет срещнах те на пътя,
 ти беше силен,елегантен и красив,
 очи извих да търся погледът ти скрит
 зад черни летни очила и рамките извити.

 Не ме погледна...беше устремен
 към нещо свое,бързаше задъхан,
 бях минувачка без значение в тълпата,
 сред уличният прах и шум попътен.

 И продължих смълчано поглед свела...
 една незабелязана, безинтересна делнична жена,
 не бях фрапантна силиконка,гривата развяла
 с шармантни дрехи и бижута ,светеща в злата...

 Понякога ще трябва да се примирим,
 щом не издържаме на конкуренция пред мъж разглезен...
 Любов и чувства,кой ли ги цени
 във този прагматичен свят  ,обикновените са непотребни...
 Карамелита