На пейката сама приседнала
 на плитка са прошарени косите,
 а дрехите,красиви,стара мода
 и колие и обеците на ушите.

 Стои в очакване от сутринта до вечерта...
 да дойде жива душа да я заговори,
 готова с радост пейката да раздели
 и на случайни  хора тя место да стори...

 Така посрещнала 85 години,
 от двадесет - вдовица в самота,
 поседнах,съжалих я преминавайки
 и чух историята тъжна вечерта.
 
 Детето и починало,съпругът също,
 живот преминал в работа , спестявани пари,
 две къщи построила и препълнени
 с блага за идващите старини...

 Но безразлични са и вази,полюлеи
 и гардероби с дрехи и разкош,
 на пейката стои да търси хора,
 макар и бедни,в джоба и без грош.

 Замислих се...дали и аз ще мина
 останалите 20 -30 години все сама,
 приседнала на тази пейка,
 с отчаяно уборена глава...

 Дали пожертвах хора и любови
 за кариера,дрехи и пари 
 и да отлагам да живея пълноценно
 за по- късно, в бъдещите дни...

 Животът се изнизва и оставаш
 без сили от борби и патила,
 накрая стар на пейката присядаш
 да срещаш по реда си самота...
 Карамелита 
   

и, затова ме докосна!
усмивки,и Слънце ти желая,кари...