Любовен огън тази нощ
 гори и мислите прегаря
 дилема и забрана на любов,
 и бунт на тялото със тръпки палещи...

 Във воля силна копия отровни
 забиват се и рани тежки се отварят
 в несвяст изпада бясна съпротива
 на наранено его и съдба печална...

Обичам ли,да искам ли отново
играта стара да започна отначало
или да захърля роклята червена 
с крака потъпквайки уханна роза увехтяла...

И не намирам отговор сама...
Пред мен реален образ ли е или е измама.
Дали я  има  истинска любов в реалността,
дали еднакво чувстваме и мислим двама...

Карамелита