Паници и манджи,срещи в кафенета
 минава и този безличен сив ден,
 мечтите на пейката под шарена сянка
 за пътешествия и любов уви,неродена...

 Така си я карам,без големи амбиции,
 за какво ли,аз вече преминах от там,
 видях какво има на върховете.
 Горях от страсти и прегорях без пламък.

 До мене старици,за слънце мечтаят
 и гледат минувачите с угаснали очи.
 Това май е бъдещето,това е накрая,
 но не ми допада  никак... сърцето скърби !

Димитрина Кременова