Със залез бавно денят си отива,
 запазил най богатите  си багри 
 и аз така,обличам роклята красива
 за още час да преживея и да го изпратя празнично.

 Не мога вече да пропускам дните,
 нехайно,както преди броях до заплата
 те намаляват и не трябва да ги губя,
 аз искам младостта да задържа за още малко.

 Аз искам недоизживяното да изживея
да вкуся вкусове,които не познавам,
света да видя,да разгледам хората,
с които отлитайки от тук се прощавам.

И търся още малко любов да усетя
да се зарадвам на веселие и празници,
да остарея искам разкошно и красиво
и да оставя спомени за мен усмихната и радостна.

А другият живот кой знае какъв ли ще бъде
ще имам ли възможност стихове да пиша,
с изкуство да се занимавам или с друга ще съм мисия
човек ли ще бъда или киборг програмиран,
нероден от майка ,немечтаещ ,по друг начин с цел моделиран...

Не ми харесва...искам още жена да си бъда,
и майка,баба с внуци ,родени с пъпна връв
и нека не съм съвсем съвършена,
но човек да се чувствам искам с плът и кръв.
Карамелита