Странна утрин и още по странен ден,
 сякаш от някъде другаде се завръщам..
 Всичко наоколо е като спомен от минало
 като след дълго отсъствие съм отново в къщи.

 Всички познати неща са ми  остарели,
 сякаш ги виждам с различни очи,
 Гледам по - мъдро навънка към улицата,
 виждам детайли,незабележими преди.

 Спомням си някаква драма ме мъчеше,
 наранено его,разбита мечта
 свивам устни и в безразличие
 глътка отпивам чешмяна вода.

 Любов ли,глупости,сърдито се дразня,
 как не проумях това,толкова време,
 че той красив ли е,гледам невярваща,
 снимка на някакъв чужд ,непотребен...

 Любовта била опияняваща химия.
 Ето дошъл е ден и престана да действа,
 нещо се свърши и изчезна от мене,
 изкупих ли карма,че чувсвам освобождение?!
 Катамелита