Свежо утро с весел птичи хор,
 рози и петуниите ми ухаят,
 вдишвам въздух чист и се усмихвам
 на балкона гледаща към минувачите нехаещи...

 Бързат,гонят час и работа,
 хванали дечица малки за ръцете,
 Аз не бързам ...вече в пенсия,
 пия си спокойно утрото кафето. 

Някога и аз препусках с бързи крачки
 сутрин  влакове да хвана
 или пък пътувах в този час умислена
 и загледана в поля и хълмовете на Балкана...

 Имаше красиви облаци
 сутрин в багри розови от слънцето,
 имаше мечти и нежни пориви,
 имаше и грижи времето пришпорващи...

 А сега е всичко спряло
 т ук на малкия балкон,обкичен със цветя- 
 младостта остана някъде назад по пътищата
 и деца порастнаха и отлетяха...

 Карамелита