Пак почна пролетният дъжд,
 от клонките цветчета ще изрони
 и хората забързани с чадъри
 измокрени от улиците ще прогони...

 А аз ще гледам през прозореца смълчана
 как улицата става на река
 и тъжна в къщи ще остана
 за слънцето изгряващо с мечта...

И мислите за пролетната среща,
когато погледът ми с твоя ще се слее
и ще ни плисне силната вълна гореща
на любовта,в която още  въглените   тлят...

Не спира...само дъжд след дъжд...
измива спомени,мечти и песни -
замина другаде,а аз оставам тук,
в следобедната дрямка,примирена и унесена.
Карамелита