Отдъхнах си - бе краят на една любов,
 тежаща в мислите ми дълго време,
 усмихнах се,погледнах изтрезняла,
 като излекувана от тежка болест  - бреме!
 
 Пред мен откри се нов светът
 и пътищата ме повикаха нанякъде да тръгна,
 красива пролет забелязах,слънчев лъч
 погали ме, проникнал сутринта вълшебна!

 А ти изчезна някъде далеч,
 на други мъж си и не си за мене,
 дори обичаш и си ангажиран,
 тъй чужд, дори противен стана, непотребен...

 Поглеждам своя кръстопът
 и тръгвам сигурна по новата пътека...
 Щастлива съм и искам в миг да полетя
 напред на другаде като пеперуда лека!

 Понякога отглеждаме заблуди
 във мисли и мечти,които са си само наши,
 живеем в свят на приказките нереални,
 в които тайнствен рицар вечер ни изпраща...

 Но този рицар бил зает
 отдавна, женен с някаква любов...
 и разменил е брачна клетва
 да бъде верен,а към другите студен ,суров...

 Политам ...някъде далеч от тук
 и бързам,искам сякаш от зло да избягам
 от лошото обсебване на невъзможната любов
 свободна,счупила веригите на робство безпощадно!
 Карамелита