Постинг
17.10.2016 15:07 -
Моята есен
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2016 19:26
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 17.10.2016 19:26
Неумолимо отминава времето
и взема си от мене с пълни шепи
от младостта, от радостта,мечтите,
напредва към финала ми със стъпки леки.
Като есента,попарваща листата,
които се обагрят и смирено падат -
не могат да се задържат и си отиват
безмълвно,кротко,тихо страдайки.
Безсилна съм и да се боря,
безчувствени часовници безспирно тракат.
Забавям крачки и не мога да ги следвам,
загубвам себе си,залутана сред мрака...
Не мога да извикам - кой ли слуша,
и нямам сили хода им да спра...
Остава само примирено да потегля
по пътя,който ми остава
и сама да извървя...
Виктория Амора
и взема си от мене с пълни шепи
от младостта, от радостта,мечтите,
напредва към финала ми със стъпки леки.
Като есента,попарваща листата,
които се обагрят и смирено падат -
не могат да се задържат и си отиват
безмълвно,кротко,тихо страдайки.
Безсилна съм и да се боря,
безчувствени часовници безспирно тракат.
Забавям крачки и не мога да ги следвам,
загубвам себе си,залутана сред мрака...
Не мога да извикам - кой ли слуша,
и нямам сили хода им да спра...
Остава само примирено да потегля
по пътя,който ми остава
и сама да извървя...
Виктория Амора
Няма коментари