Скоро срещнах една личност,която много беше ме впечатлила на времето и сериозно си въобразявах,че съм влюбена в него.Оказа се,че дълбоко съм се заблуждавала,всъщност този човек ми е напълно чужд и непознат , дори когато го поразгледах  намерих,че не ми харесва чак толкова...А приказката ни съвсем не тръгна добре,въобще не обичашe да говори много .Та за това по- нататък.
Бях излязла да се поразходя и да позяпам минаващата тълпа и багрите на есента в градината.Едно зведение ми допадна,че гледа към улицата и аз седнах на кафе в него. Обичам да си сядам сама,да отпущам и да си мисля за разни работи,които понякога са и забавни.Така да се каже съм си самодостатъчна да се забавлявам и сама.Та мислейки за развенчания от ореол любовник достигнах до един извод.Понякога се влюбваме в нещо напълно нереално,съществуващо само в нашето съзнание.То прилича на определена личност външно,защото ни е харесала и привлякла погледа,но всъщност е съвсем различно.Това е Човекът - Илюзия.Той не е обикновен човек, а идеализирано създание и ни е толкова приятно да сме с него,че прекарваме разговор цели часове.Той е с нас по улицата,когато се разхождаме,споделяме с него най- съкровените си мисли,убедени сме,че  е с нас в магазина,когато си изхарчваме заплатата за дрехи, хубави аксесоари,бижута,които той ахва като ги види и ни обича още повече!С него сме когато ни хвалят или упрекват,когато гледаме филми или се забавляваме и той харесва всичко това,с него сме сред природата,в кафенето,дори и сутрин сме с него,когато си правим тоалета преди излизне за работа и ни казва колко добре изглеждаме.Вечерта той е неотлъчно до нас и изпълнява всички любовни желния,той фантазира с нас и заспиваме на гърдите му,чувствайки неговата сила и закрила...Човекът Илюзия е весел добряк,който винаги е съгласен с нас,той е изключително красив и няма дефекти,той е гениален,много изявен,на него хората му се възхищават и вие се гордеете с това!Той е учтив,гальовен,възпитан,кротък като агне,романтичен и послушен.Той е,той е...една пълна илюзия!И ето,че вие решавате да се запознаете с този човека от реалността,на когото той прилича да му излеете чувствата,които вече сте създали в себе си,гледайки към него като към божество!Изведнъж се оказва,че той първо не ви познава,държи се студено,враждебно и подозрително с вас,че не ви харесва,никак няма нагон към вашите чарове и въобще не е толкова интелигентен и мил,скръндза е,не харесва,че пилеете пари за женски глупости и куп други разочарования от ваша страна...дори не е и толкова блестящо хубав както в илюзиите,облича анцунг, бърка си в носа, псува,чете вестници , говори за мачове с часове и никак не иска да е постоянно с вас!Тогава вие се вбесявате,сърдите се - защо?Защото той не прилича на вашият Човек - Илюзия!Сърцето ви е разбито, плачете,страдате и се отчайвате от живота,добивате комплекси,не ви се носят дрехите, не ви се излиза,въобще рухвате!Докато си дадете сметка,че този, когото обичате от цялото си сърце е съвършено друг - той е Човекът  - Илюзия!
Този човек в действителността въобще не съществува!Той  не е онзи,когото сте загледали и харесали без да познавате...
Та пиейки си кафето аз разделих единият образ от другия и реших,че онзи въобще  не ми трябва,че иска майка си и баща си,че е лош,че не е възможно да ме обича и да бъде мой въобще!Аз си обичах и съм си добре с Човека - Илюзия!За какво ми е другия - да се маха!Само че не ми беше вече приятно моя Човек - Илюзия да прилича повече на онзи и реших да му измисля друга физиономия. Сега още мисля... а той стои без лице,само с тяло ,врат, ръце и крака, а на лицето  - празно петно. Нищо, то и така може да е,да не се бъркам пак с някого... Ще си е безлик!Важното е да е мой и да ме прави щастлива!
Виктория Амора