Да пием по коняк за старата любов,
 изчезнала,покрита с прах във миналото,
сменена с много други в тоз живот суров,
останала без чувства  - само  спомени...

Като врагове не - като приятели,
които някога  са имали
случайна среща във една съдба, 
опарили са се и са се опознали
и всеки помъдрял е тръгнал, следващ
 други пътища залутани
по тази пълна с преживяване Земя...

Надраснахме елементарното и помъдряхме,
и с иронични погледи погледнахме към младостта,
да , глупава бе тя, но ние остаряхме
и вече не усещаме в любовта аромат на цветя...

Да пием по коняк, да се напием
за съвършенството и за духовното си извисяване,
за многото победи и успехи
и за събрания си опит в животоопознаване...

И нищо ,че минават покрай нас
семейства под ръка с деца в колички,
и нищо че на пейките младежи се целуват
и пролет пеят от любов щастливи птички...

И нищо,че превърнахме се във отрепки,
изсмукани, прегърбени,с несресани коси
и нищо, че остана само алкохолът
да  ни привлича и загрява в тез прохладни дни...

Да пием по коняк и да се смеем,
над всичко и над себе си  дори
и тъй на масата с глави забити
в пиянство да завършат славните ни дни!...
Виктория Амора