Комини заредени с пушек,
възглавница, която все е неудобна,
дъждът нахлу с внезапни плисъци -
разгони срещите съдбовни...
По улиците бягат кучета уплашени
да търсят нейде хапка за вечеря,
а някой уморен от дълго чакане
за сън разстила бялата постеля.
Часовникът ритмично трака -
неуморим работник, преброяващ времето,
безчувствен към живота, отминаващ покрай него,
увеличавайки на старостта бремето...
А сънищата идват като бели птици
поспират, вземат и понасят  хората
и цяла нощ ги карат да играят филми,
не се съобразяващи с умората...
Вратата скръцва - някой се прибира,
набързо  пуска душ.   Очакване...
А после  дълго блокът моли се да спре 
любовното креватно тракане...
Утихна. Отшумя дъждът
и не се чува вой на кучета,
окъпан и спокоен спи градът
и чака  утре нещо  да се случи...
Виктория Амора











 

хареса ми!!!

И Вие пишете хубаво и се радвам ,че ви харесах на Вас!