Стоя сама на скала над морето.
То е спокойно, но бурята е в мен - 
поредна буря,ставаща в сърцето ми,
надвиснал тъмен облак в слънчевия ден...
Но нищо - стискам зъби - ще го преживея -
не една буря срещна моето лице!
Не една плесница незаслужено понесена,
 не една обида,не една лъжа...
 Не се прекърших - станах по- корава,
 все по- силна и калена стана моята душа -
 ще имам сили всичко да забравя
 и по морето тихо да се понеса.
Море и бури - колко ми остава?
Изтича пясъчен часовник в пустощта...
 Животът отминава - приближава края,
когато тръгвайки от тук аз бурите ще победя!
Виктория Амора