След много скитане по пътищата многобройни
и  дългите  години самота,
на сменяне безброй посоки
за справяне със трудности  и за борба,
тя срещна някого на прашната пътека -
красив и млад,със зной в кръвта 
 и я отмина в миг разсеяно
със хладен полъх от забързани крака...
Погледна - бяха ли очи бленувани във мрака,
широки мъжки рамена,
с походка твърда нейде устремена, 
тъй бързо отминаваща  в студа?...

 Не. Бяха двама непознати -
тя вече остаряла, със прекършени крила,
безсилна да се бори със съдбата,
защото твърде късно появи се любовта...

Виктория Амора