ПРОЛЕТЕН ЗОВ

Къде си ти,любов недостижима -
мираж на нощите ми стенещи!
Косите ти от злато разпилени
да галя искам и да пия
нектар от устните горещи!

Кръвта ми луда в тялото пулсира
 и жажда ме измачва палеща
за сините очи ,които
пронизват ме - стрели изгарящи!

Аз искам да препускаме стремглаво,
забравили за всичко и за всички
и нека непокорни,вироглави
да бъдем себе си без пречки!
Виктория Амора