ПОРОБЕНА
Защо не мога да бъда
една тиха и кротка жена,
награбила тенджери и тигани,
залисана още от утринта...

Защо мислите ми бягат ли бягат
все към света необятен
и нещо неясно ме тегли
към необозримото и непонятното...

Загубих се в дебри усукани,
издрах си ръце и  колена
и чувствата ми залутани
се скитат деня и нощя...

Поглеждам се в огледалото,
коя и защо съм такава,
как тъй усложнявах живота си
с химери неясни,мъгляви?!

Проклел ме е някой магьосник,
зъл демон долен и страшен -
вечно да скитам и нося
 бреме по пътища прашни...

Умора не сещам,не спирам
и търся  да разреша проблема,
който в душата ми тегне
и в робство я праща сломена...

Как искам сили да имам
да счупя тези окови
и демонът зал да прогоня,
запратил ме в грешки съдбовни!

Но....Слънце,ти пак ще изгрееш,
и мен вече няма да ме има -
ще хукна тогава към бездната
и към любовта неуловима...
Виктория Амора