Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09 16:34 - Отпуска от любовта
Автор: karamelita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 98 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 07.09 17:09


 Днес е ден за прочистване - на сметки,задължения,изчистване на мисли за стари любови и изграждане на проекти за бъдещето,до тук всичко върви ок - гледам да не ми мине черна котка пътя и ако се зададе от далече я избикалям.Не искам повече никакви усложнения, искам в живота ми да настъпи спокойствие и равновесие,да си оправя каквото имам за оправяне, а те не е чак толкова много и да се отворя малко да пътешествам...отдавна не съм го правила,това ми липсва. Нови места, други хора,весело сърце,настроение за забавление.
Животът си минава, остарявам с всеки ден и няма време вече за отлагане, само малко да стане по- хладничко,защото това ярко слънце не е за моята възраст да стоя под лъчите му дълго.Решила съм да си дам отпуска - една година без никакви мъже и ангажименти,без емоции от тоя вид и само да се забавлявам.Вземам отпуска от любовта,тя вече много ме изтормози, мечтая за вода, за лек ветрец,за шезлонг, за питие в приятно и просторно заведение с красив изглед към природата или морето,за скитане по улиците из места,където не съм ходила,за разпускане и подивяване сред треви, пясъци,скали или поле,отдавна не съм виждала голямо, широко поле...чак до хоризонта!Слънчогледи, искам да навляза в нива със слънчогледи! Искам да си събуя обувките и да почувствам почвата на бос крак или пясъците,искам да легна в тревите и да гледам небето - много,много години не съм правила това...от студентските бригади,ей така с разперени ръце на земята,съвсем близо да майката Земя! Хората си имат села, връщат се там в къщите си  и си имат курорт, аз нямам никакво село, нямам къща на село,нито градинка - нищо!...На времето се хванах учителка за една година в едно село  в полите на Средна гора,наех си къща за 30 лева - цяла къща с 6 стаи,които вътре ги направих на картинна галерия,защото нямаше много мебели - рисувах и окачвах рисунките по стените,после сядах на един стол в празните стаи и гледах рисунките,мечтаех си да замина далеч към други светове,пеех и гласът ми кънтеше в празните стаи,обичах да пея с пълно гърло и арии и каквото ми дойде на ума,свирех на акордеон и пеех сама,ту в една стая, ту в друга - пробвах акустиката...
Не завързах никакви приятелства,хората ме чувстваха някак си чужда, а и аз не бях свикнала с техния живот,не пиех, не работех в полето, само стоях там като на курорт и ги дразнех с гражданските си маниери. Но... сега това ми липсва,едва ли повече мога да си наема цяла къща на село за 30 лева,макар и за малко...мина това време, а и ме е страх от разбойници нощем,наслушала съм се на истории!
Искам някак си да се завърна в младостта си и това,което бях. Все още чувствам,че това е възможно ако не изцяла, то поне донякъде.Може би трябва да се върна в места,където имам преживявания като много млада...Животът  и радостта ще са от тук нататък,докъдето мога!Още малко и започвам с начертаните проекти за интересен живот извън къщи...Да видим сега за къде ще отпраша...Ставам друг човек.
Виктория Амора



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ednaeva - Amora Amore,Живота е колело, който е млад, не може да го разбере..
07.09 16:56
Решила съм да си дам отпуска - една година без никакви мъже и ангажименти,без емоции от тоя вид и само да се забавлявам.Вземам отпуска от любовта,тя вече много ме изтормози.....

кефиш ме,Мадам, многоо..
но, не забравяй Муз-а..
ей там..в Сърцето..носи го..
за да те топли..
до края на Времената..
и аз имам такъв, и никога не бих
се отказала от тази емоция..
знам, че ме разбра, шери..
хайде в Париж, ела ми на гости..
някой Уикенд,ще пием капучино, калвадос..
ще ми рецитираш Верлен, а аз ще ти пея Едит Пиаф..

Non, Je ne regrette rien...

https://youtu/Q3Kvu6Kgp88
цитирай
2. karamelita - Париж. . . искам да съм там, но не мога ...
07.09 17:19
Париж...искам да съм там, но не мога да пътувам никак,става ми зле,той е много далеч,зная да пея тази песен на Пиаф,в Париж се разхождам само по Ю тюб...блазя му на който може да пътува,да се разхожда там, това вече не е за мен - с много високо кръвно съм и от малко ми става много лошо като пътувам, а и до там са много пари - аз нямам.Каквото сме имали е изядено изпита, изкарано зад границата,сега съм само с един мизерна пенсия и това е- Париж ще е на картинка!Имах един французин от Белгия с 4 деца,писахме си две години,трябваше ако съм с него да пътувам непрекъснато от Брюксел до Париж, Лион и Марсилия,но аз не мога да пътувам и му отказах,че ски карал,че ветроходство ,че в Африка ходел -на 60 години...не съм здрава за такъв живот...взе една рускиня временно, после не знам какво стана, но пропусках шанса си за Париж на млади години, сега вече е късно,седи ми се на едно място, не мога да скиторя вече чак толкова, остаряла съм...Той е страхотен морски вълк, имам го на снимка как е хванал в Северно море една огромна риба. На него сам написала стихотворението си"Le loup de la mer" - Морският вълк.Нямаше как- майка ми болна на легло,няма на кого да разчита...чао, Париж и Брюксел и така свърши френската мечта,сега съм вече стара и трудно ходя,болят ме краката...играя си тук и пиша разни работи, но съм вече много стара жена...Благодаря за поканата,ще изпия кафето с теб мислено и ще гледам Париж на Ю Туб
цитирай
3. katara - и аз не съм млада,болят ме краката, ноо..я разкажи за този Морски/падам си, моят Мъж беше
07.09 17:45
играя си тук и пиша разни работи, но съм вече много стара жена...Благодаря за поканата,ще изпия кафето с теб мислено и ще гледам Париж на Ю Туб

и така става, това поддържа мозъка млад,
а Съзнанието широко отворено..а, това е хубаво..
радвам се много на твоите приказки, знаеш, Вики..
усмивки/Юлия
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 220137
Постинги: 223
Коментари: 248
Гласове: 341
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930