В живота често се срещаме с различни хора,които поставят някакви  правила - въобще нареждат на другия как да живее.Може би и аз съм такава - верно, имам си правила,но лошото е,че аз самата не обичам да спазвам правилата на другите ами да налагям своите...Обичам да ги променям хората, да ги моделирам.Така,че се получава конфликт.Какво може да оправи ситуацията?Може би разумът или емоциите - те поставят други правила и зависимости.Затова,когато се намесят тия двете, човек престава да живее както е било преди.Но едно правило все пак си остава валидно за мен -искам да взема това,което си е мое и ми е необходимо и за това няма да се съобразявам с никакви правила.Ако има тръни по пътя ми - готова съм да ги прегазя като танк.Разбира се съобразявам се с факта,че не всичко,което лети се яде,но все пак ще опитам да го хвана в мрежата си и ще му слагам изобретения и капани,за да го имам!След това ще си го изконсумирам с най- голямо удоволствие без никакви угризения,особено ако много съм се мъчила докато го добия...Ако не цялото ,то поне част от него,но все пак нещо,което да оправдае усилията ми.Обичам скоковете на високи летви,верно че има и фалове,но ще скачам докато мога...Ако не успея, ще се боря да променя себе си,като лисицата,която си захапва опашката,но въпреки всичко ще действам сама,без да питам някого и да се съобразявам с чужди правила!Защото никой не е мен,за да ме разбере.