Не зная защо, но аз не се вписвам в компаниите,които обичат шумните среднощни забавления,запоите,гръмката музика и безразборните свалки.Може би греша или не съм свикнала, но мисля,че натурата ми е по- различна.Дали бих гледала спектакли - да и след тях да поседя за малко в заведение,около най- много час.Хубаво ми е ,когато се върна в къщи и се занимавам с нещо,което ми харесва,да чета вестници и разни неща в интернет например.Относно любовта, обичам разговорите с любим човек,игрите,закачките,съвместната творческа работа и многото любов,не животинска - романтична и страстна понякога, но красива и пълна с въображение.Обичам да се правя на дете .Може би защото родителите ми бяха много строги с мен,дори деспотични  до зрялата ми възраст и ми липсва нежността им,искам да я получа от другите хора, с които съм.Искам и да дам много нежност,но често се въздържам - не вярвам на хората,очаквам лоши изненади от тях и да бъда наранена.Защо сега съм затворена  само в себе си ли - защото се съвземам от тежка криза,в момента съм неориентирана и не знам на къде ще продължа поради външни фактори,което много ме подтиска.Дразня се и от занемараната си физическа форма,с което искам да се справя на всяка цена,но ми е нужно време.
Когато си дълго   в една задънена улица в живота си, после и да ти се отвори шанс да живееш, не можеш да тръгнеш веднага...Имаш чанти, обувки, дрехи, всичко ,за да заминеш някъде, но все го отлагаш.Клетката ти е отворена, но птичката стои вътре,свикнала със затвора си и се страхува да полети...Нещо трябва да се случи,за да има промяна,но още не съм наясно какво...
Виктория Амора