Бях изненадана,когата сутринта, отваряйки балконската врата с желание да си полея цветенцата по первазите и да си ги разгледам ,забелязах,че  там има още едно ново присъствие.Беше се появил един тъмен гълъб с лилава окраска на врата,които смирено си стоеше в една пълна с пръст саксия без цветя.Приближих се леко да него - той въобще не се помръдна,седеше и клепаше с очи,въртейки главичката си на ляво и дясно и сякаш не ме забелязваше...Сложих му в една паничка семена трошици и овесени ядки,знам ли какво ядат гълъбите и полях изцапаната тераса. Гълъбът слезе и жадно започна да пие вода с човката си,после хапна малко от скромната трапеза и пак си застана на саксията отгоре.Беше странен,седеше сякаш зомбиран с притъпени сетива и не се плашеше от мен.Плеснах му с ръце да го събудя, той лека мръдна, но само толкова..."Да не е болен?" -си помислих.Лелеее ами ако има птичи грип или друга опасна болест за хората?! Погледнах го недоверчиво,но не ми даде сърце да го изхвърля,щяха котките веднага да го оглозгат ако падне долу."Няма да го пипам "си реках, да седи, "ако е болен ще си умре,може и да е вече стар и да няма сили..."Така три дни - седеше на саксията като статуя без да се мести и мърда,рядко слизаше да клъвне някое зърно и да пие вода,движеше се само няколко крачки и пак отгоре на саксията.Насложих прегради на парапета на балкона да не скочи котката и да го отмъкне и го оставих, дори забравих за него,залисана в моята си работа.Когато се сетех, излизах на балкона да го нагладам - седи си все в саксията и не помръдва.
Дали не е отровен,че е така замаян,те с тия химикали по въздуха се чудя дори и как ние живеем и дишаме - скоро в Москова четох,че имало такъв смог от мръсни частици във въздуха,че забранили на московчаните да излизат този ден от къщите си въобще!На къде е тръгнал този свят  като се трови така безразсъдно и се саморазрушава!
Пролет е ,на вън слънцето грее вече силно,зеленината изпълва пространството навсякъде,летят мушици,птичките пеят, а котките полудяват от любов!
Аз същи се чувствах много самотна,бях напуснала работа,стоях подтисната и безмълвна,легнала като зомбирана на леглото и приличах много на този гълъб!Почувствах го като сродна душа и започнах да му обръщам повече внимание,говорех му ласкаво и успокоително, а той стоеше и не мръдваше.След обяда с радост забелязах,че е започнал да се разхожда повече,да кълве храната и някак изглеждаше по- наперен!"Ще се оправи!" - си помислих,подобрява се.И моето настроение започна да се поправя,започнах да си пея, седнах да си фантазирам любовни стихове,въпреки,че главният герой беше напълно въображаем и недействителен.Вечерта дори се разтанцувах,пущайки една весела песен по телевизията.Заспах спокойно и дълбоко,дори сънувах някакви разходки из голям град и хубава весела компания.
Събудих се рано сутринта и веднага отидох да нагледам гълъба.
Чакаше ме изненада - гълъбът не беше в саксията!Нямаше го и затулен зад избуелите цветя.Беше изчезнал."Ужас,дали не го е изала котката докато съм спала!Нещастното птиче, предният ден е бил последният от живота му!"-затънах в угризения аз,че не съм взела по- добри мерки за сигурността му. Огледах се за разпиляна перушина наоколо,но нямаше нищо и тогава го видях - беше на улицата,наперен,здрав и жизнерадостен!Тичаше подир една млада гълъбица и се кланяше усърдно!  Аха,казах си аз -" Пролет е , сега е любовен период и моят гълъб е бил изтощен от любов...Дойде  при мен да се освести и да си почине и после отново хукна да гони гълъбиците,събрал сили и подгонен от пролетния зов."Но ми стана мъчно- имах се някого,една същество, обезсилено като мен,което дойде да ми прави компания по неволя за три дни."Е,все пак е нещо,Господ ми прати компания за три дни!"-казах си аз и се огледах наоколо - пролетта цъфтеше и беше в чудесня си подем.Какво ли правех и аз в тази стая само пред компютъра...Облякох се набързо и се приготвих да изляза навън.Там,къдете животът продължаваше и трябваше да отида и аз като моя гълъб!
Виктория Амора

Важно е, че сте проявили добро чувство и то ви е стоплило. Желая ви всичкото щастие, за което си мечтаете. Наистина, може да е и благослов от небето. Поздрави от един много стар дядо, с големи и дребни внучета.