Често се натъкваме на реакция,която не е адекватна по отношение на хората с таланти у нас.
"Я па тоя,много важен - талант бил!" или "Тоя иска да каже,че ние сме нули..."
Наистина тази реакция не е добра,талантливите хора,които се изявяват често го правят, защото искат да внесат в живота на обикновените повече красота и богатство, да ги поучат с идеите и новаторството си,да ги развеселят,  често  и да им помогнат.Животът наистина е доста сив без хората с таланти...Много хорат искат да имат талант, но уви нямат.Да се изявиш е и известна доза суета,но кой не би бил доволен ако на това,което е създал с любов и труд хората да ръкопляскат,да го похвалят,да го харесат,та нали творчеството е за хората?!
Понякога и самите талантливи хора допринасят за такава завист,защото постигнали някакъв успех стават много надменни,странят от обикновените среди и гледат на другите с пренебрежение,дори и ако те са също талантливи като тях.Имат се едва ли не за богове сред простолюдие. Мисля,че не е редно да е така. Всеки прави каквото може и работи някаква професия.Щом е добър,значи е професиалист,може и да е ковач или стугар - и то е талант и трябва да се оценява.
Натъквала съм се на талантливи хора,които искат да бъде признат само техният талант и тъпчат  другите хора с талант.Злобеят, подценяват ги и ги унижават,въпреки че и те могат да са също така много способни.Искат овации само за себе си, но не биха приветствали успеха на другите хора,въпреки,че знаят,че зад всяко постижение на талантлив човек се крие и ужасно много труд и себераздаване,жертва на себе си в името на по- висша цел.
 А и всеки човек е създаден за определена работа в този свят и когато я може, я работи с удоволствие и страст.На добре свършена работа е редно да има и похвала, насърчение,което да стимулира таланта да се разгърне и даде всичко от себе си.

Също и от такава злоба и незачитание другите хора не плащат  на талантите,не оценят къртовския им труд,въобще труда на хората на изкуството, а то е професия като всички други и то много трудна професия,както и трудът на учения - не се цени това  у нас.Сядаш и искаш да те веселят, а не си даваш сметка колко труд е положен,за да стане това...Може би защото не се познава достатъчно...Въпрос на възпитание... Дори в родното училище се унищожават часовете по музика, по рисуване,по самодейност като нещо излишно , а как да се подготвят ценителите на културата и защо пък да няма култура, литература,живопис или скулптура,нали така животът ни става по- интересен и красив?!Самият човек става по- интересен в разговор,дори ако е фен на изкуството и талантите.Ценителят е нещо по- интелигентно от тълпата хора,защото има очи и сърце да оцени, да разбере,да почувства и приеме посланието на твореца.
Чудя се как народите от Европа ,че дори в Русия и Китай,Япония постигат такова възпитание,че повечето са ценители на изкуството.Мисля,че има на какво да се поучим от тях...И така - дано талантите в България постигат успехи и  аз лично бих ги насърчила и ръкопляскала,но също бих искала да бъда оценена и аз,защото съм също талант - литературен,който стигнал на този етап от живота си,решава да  тръгне  по нов път и ново занимание,разкриващо друга страна от личността. Нещо,което не е било на днаван ред,работила съм друго,но сега искам да експериментирам и да видя какво мога и аз в тази област и имам нужда от вдъхновение...Не може без вдъхновение,така нещата стават по- добри.Не сте съгласни?Четете по- нататък...И знаете ли защо реших да се пробвам да пиша?Спомних си срещата със своя учител по литература - вече много стар човек,беше добър литератор и ценител и ме насърчаваше в училище, но аз зарязах писането и започнах да се занимавам с музика,така и се пенсионирах.Та срещна ме и ми каза:"Пишеш ли?" Отговорих ,че не въобще и се занимавам с  обучение на децата по музика.Тогава той ме погледна и каза много сериозно:"Да знаеш, погребваш голям литературен талант!Пиши,всеки ден пиши и свикни да пишеш и четеш!"Какво е очаквал от мен, не ми е ясно...  но видях възпоменателния му некролог и си спомних.Може би започвам с малки неща в началото и не зная до къде ще стигна, но ми се ще да не разочаровам своя учител,който иска от мен нещо свише..Да дам и това от себе си на хората,дано се развличат с мен и им е приятно.Усещам го,времето ми напредва и трябва да го направя.
Виктория Амора

Етичен коментар. Широко скроена сте. Да сте жива и здрава.

Продължавай в същият дух!