Ябълка ти дадох и ти се усмихнах,
тръгна с мен уж на шега,
но внезапно дъжд пороен плисна
и остана там  у нас до утринта.

Локви вън,реки широки тръгнаха.
Пътя ти препречиха у вас да си идеш...
и за втора вечер хляба си разделяхме,
а останалите ябълки весело изгризахме...

Трето утро слънцето напече,
но не искаш вече да си тръгнеш ти!
С мен остана и живота си обрече
да купуваш ябълки до сетните ни дни..
.
Виктория Амора

Поне без ябълки няма да останеш:)
Обаче ще ти трябва още някой да сложи киселото зеле:))

Пак той!

Тъй е в живота ... на човека не му е съдено да знае откъде ще му дойде късмета...

Ами живеем и се надяваме на хубав късмет!Лошият сам да си иде ....