В любовта не бяхме двама -
само споменът и аз,
свиреше прекрасно на протритото пиано,
аз с коктейл в ръката слушах те в  захлас.
И не бях сама - на маси покрай мене
пълно бе със влюбени жени,
фенки,всяка тръпнеща, когато ти през рамо
поглед им подхвърляше,надежда- мънички трохи...
Бил си остарял и болен,свириш ли все още?...
Може би те слушат мънички деца,
дядото разказващ , със косите побелели,
приказки в куплетите на песента...
Няма фенки вече,времето отмина,
остаряха, побеляха,баби станаха и те...
Млад и хубав момък свири в старото казино,
аз стоя все там и слушам с коняк във ръце...
Песен за любов,не  знам защо ли
вече не и вярвам,някак не звучи,
чантата аз взех си и навън си тръгнах,
мястото ми беше вече на страни...
Виктория Амора