Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2016 03:51 - Чувствени очи - разказ
Автор: karamelita Категория: Тя и той   
Прочетен: 474 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.10.2016 06:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Полина лежеше на леглото сама в стаята си с лаптопа в ръце и търсеше да прочете нещо,което да и бъде интересно.Не намери днес,затвори го с досада, остави го на бюрото си и се отпусна уморено под завките.
"Много ми е тъпо,нищо интересно няма днес...Как ще го карам този живот така! Наистина прекалявам с този компютър и трябва да мръдна някъде навън..."- мислеше си тя,положила ръце под главата си и със зареян поглед в тавана.Беше вече късно вечерта и трябвше да спи.
"Всъщност защо ли да не взема влака утре и да замина занякъде...Направо ми писна от този град,ще ми се да се отдалеча малко поне за ден - два.Да,така ще направя!Утре тръгвам!"- реши твърдо тя и като помисли още малко с какво ще се облече и коя чанта и обувки да носи и си избра,се обърна на една страна, сложи ръце под бузата си и заспа.
Сутринта стана,приготви се набързо, повика по телефона такси и само след минути вече пътуваше към гарата.Макар и още леко сънена,тя изпитваше приятното усещане,че ще прекара интересно или ако не това - поне по - различно от досадата,която я беше обхванала напоследък.
Ето го и влакът,качи се, намери удобно място сама,както обичаше  да стои и се разположи.Беше спортно облечена с дънки,пъстра туника с къси ръкави,защото беше топло,  черната и дълга коса,оплетена на плитка и преметната през едното  рамо  тежеше  на гърдите и,украсени с оригинално колие.Беше млада,неженена,около 36 годишна жена,минала вече през какво ли не в живота си,с добро самочувствие,чувстваше се добре в кожата си и бе пълна с емоции и енергия,но мислите и  обаче се потъмняваха от чувството,че нямаше никакъв мъж в живота ,който да я прави щастлива...Може би това вътрешно искаше да срещне - някой,който да я впечатли и заинтригува,човек, който да и прикове вниманието  и да я събуди емоционално.Ужасно и липсваха любовни емоции !
 Влакът потегли,заредиха се спирки с качващи се и слизащи разни хора,които въобще не я интересуваха - обикновен народ,повечето от селски тип,малко нескопосан,отруден и бързащ по задачите си.
Влакът спря на поредната спирка,слязоха доста хора и тя разсеяно не видя,че наблизо в празните седалки  седна някой.Забеляза го,когато влакът потегли и тя погледна към различния пейзаж през прозореца.
Охо! Ето нещо интересно! Беше висок млад мъж с дълги кестеняви коси,подстригани на черта,които разделени и  сресани на една страна падаха небрежно през лицето . Той ги отметна небрежно с ръка,разкривайки пред очите и доста хубави и одухотворени черти  .Беше със светлосини дънки  и млечно жълта спортна риза от памучен плат,пусната свободно над панталона и беше единственото светло и колоритно излъчване в целия вагон.Носеше кафява кожена чанта,преметната през рамо, а на ръката му имаше малък златен пръстен с овален черен камък,какъвто тя много харесваше.Имаше нещо спортно  във фигурата му, а стегнатите прасци на краката му излъчваха сила и твърдост.Имаше светли маратонки изглеждащи съвсем нови, украсени със синьо и жълто.
Не и беше удобно да го разглежда толкова много и отклони очи в страни...но нещо все я теглеше да стрелне поглед съм яркото жълто излъчване в ляво и тя едва се сдържаше да го направи.
Младежът отвори чантата си, извади от там една книга и започна да чете съсредоточено и задълбочено.Тя погледна очите му - бяха пъстри, някак живи и пълни със съдържание,бяха очи на умен и сериозен човек.Имаше нешо емоционално в правите му дебели вежди,малко вдигнати в краищата си нагоре,извитите ноздри и плътните добре очертани меки устни,навяващи мисъл за доброта,спокойствие и приветливост.По едно време младежът  реши,че клатещият влак му пречи да чете,затвори книгата и се облегна на седалката, затваряйки очи.Сега младата жена вече можеше спокойно да го разгледа и съзерцава.Беше хубав, беше нейн тип мъж,когото може би би искала да има,но не познаваше - знае ли се какъв може да излезе...А и не се решаваше да му се натресе така изведнъж с разговор. Беше и малко срамежлива по натура.
Влакът ритмично я полюляваше,раздвижваше и фигурата на младежа отсреща.Полина спря поглед на ръката му,поставена небрежно върху добре оформеното мускулесто бедро.Беше нежна,с дълги пръсти и добре поддържани нокти.Тя за миг си представи,че докосва пръстите му със своите и чертае с върховете им криви нагоре към лакътя и после надолу по бедрото.Дали щеше да му хареса това ако бе наистина?Не, няма да показва с нищо,че я интригува, просто имаше само един час до спирката и, а и той си спеше.
Тя се замисли за любимите си образи от разни романи и филми и започна да си го представя, облечен в техните дрехи и обстановката, където ги беше запомнила.
Престави си,че е граф,с развети коси,хванал здраво шпагата си  сражавайки се ,побеждаващ опасен противник, а тя графиня с пищна рокля и фризура,която той защитава и после я мята на коня си и я отвежда в своя замък...Или пират,който я открадва и взема на кораба си, а там като изискан любовник я прелъстява, обкичвайки я със златни колиета и пръстени. Не ... нещо по- нежно и романтично - алпийски пейзаж,стоят на тревата пред едно поточе,той се обръща към нея,хваща ръката и в своята, отстранява един немирен кичур от косите от челото и и я целува по устните."Може би целуват хубаво тези меки и чувствени усни... "- помисли си тя.Очите и се спряха на тях, а ръцете и мислено с плъзнаха по гърдите,изпъкнали примамливо под разкопчаната от топлината риза,после тръгнаха надолу към по- опасните зони...Видя лицето му, наведено над нейното с виснали над него коси ,докосващи бузите и  и усети ръцете му, които я обгръщат и потапят в морето на страстта...Стана нервна и усети,че прекалява,но приятната топлина  на възбудата започна да пълзи вече от вътрешността на бедрата и към гърдите и обагри в розово бузите и...
"Моля билетите за проверка!"- сепна я студен  и рутинен глас на кондуктора,идващ зад нея.Младежът се събуди и затърси билета си,после погледна разсеяно и сънено към нея и премести погледа си към кондуктора.Беше само миг,кратък миг,когато очите им се срещнаха и толкова! Един нищо незначещ поглед от негова страна и жаден пиещ поглед,пълен с желание от нейна...Чу се и монотонния глас на говорителката - гарата ,на която  Полина трябваше да слиза приближаваше.
Дали и той щеше да слезе с нея?Може би заедно щяха да постоят един до друт пред вратата докато чакат влакът да спре...пламна надежда в погледа и!
Уви, не,младежът не се приготви за слизане и погледна с безразличие навън...Полина стана,мина покрай него усещайки полъха  и излъчването на силното му мъжко тяло  и слезе на перона.Направи няколко крачки напред, но не издържа и се обърна. Лицето му се виждаше близо до прозореца,красиво и замислено,рееше прекрасните си пъстри очи някъде в друга посока.Влакът тръгна и тя остана сама на гарата.Сама със спомена за краткия бегъл поглед,когато очите им се срещнаха и полъха  от   тялото му...
"Всъщност какво бе това..."каза си тя и си даде мигновено сметка,че това въобще не беше нейния благородник, нито пиратът,обкичил я с богатства, нито красавецът в Алпите,който я целуна и пожела на онази прекрасна зелена поляна с много цветя!Беше едно съвършено чуждо момче,напълно непознато,което дори не беше я забелязало.Една илюзия,която влакът отнесе със себе си надалеч някъде,към друго място кой знае къде...
 Полъхна влажен вятър и започно да ръми. Жената извади червения си чадър от чантата и го разтвори,тръгна с бързи крачки по улицата,заглеждайки се в шарените витрини.Скоро беше забравила всичко преживяно и се залиса с покупките на красиви неща,които и харесаха.След това седна в едно кафене и замислено се усмихна  малко иронично :"Ами все пак нещо преживях, не ми беше скучно във влака!"Преживя наистина,макар и сама.Струваше си да стане от леглото си и да реши да пътува...Развесели се и  започна   да пие  с наслада  топлото и уханно кафе  с  удовоствието  да притежава в мислите си  един  много  чувствен спомен...Споменът за един красив мъж,с когото тя преживя любовта,пък макар и само с очите си!
Виктория Амора




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 633226
Постинги: 442
Коментари: 628
Гласове: 758
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031