Много трудно е любовта,особено голямата и единствената да се превърне в обич,но не и невъзможно.Просто нещата трябва да бъдат погледнати под друг ъгъл,трябва човек да превъзмогне себе си и собственото си его и да започне да възприема ближния като симпатично и обичливо същество,на което да му се усмихнеш минавайки и да му пожелаеш добър ден!
Нещо като кастрация на поривите на любовта и огъня на страстта,на ревността и замяна с кротко обичане на човешко същество - детско чувство,което сме забравили...
Една много тежка,почти непосилна врата,която трябва да затвориш и да отвориш друга...Пък защо ли ти е всичко това...просто плюй на  предишното и тръгни в нова посока,търсейки това,което те прави силен и щастлив!Тръгни и не поглеждай назад,докато всичко стане дребно и всe по- дребно и накрая изчезне в далечината - просто няма да се вижда повече!Може би там  нещата могат да се обърнат и трансформират,зомбирането да престане да действа и да се върнеш съвсем нов и различен,сякаш събуден от тежък и кошмарен сън,казвайки си - това беше само сън и свърши!Всъщност влюбването в повечето случаи е самовнушение, обичането може да стане по същия начин.Да останеш безразличен към някого,когото много си харесвал е трудно,не е хубаво и да го намразиш,защото ти е отказал любовта си,тогава...
Остава само обичта - чувството на децата!Те те поглеждат, усмихват ти се обичливо, после те отминават и те забравят,заиграват се с нещо си.
Децата са по- мъдри от нас - големите хора!
Виктория Амора