Прелъстените и изоставени
седят на пейките умислени и тъжни,
отдавна бяха ласките забравени,
прегръдките спонтанни, устните тъй нужни...

Някой часове за срещи бе отменил и тръгнал,
друга любов да търси, старата му бе омръзнала,
дори не искаше край пейките да мине,
макар,че чакаха го дълго жадни и премръзнали.

Началото щастливо бе,но краят беше тъжен,
красивите слова оказаха се рой лъжи,
е, споменът остана за вълшебни мигове
и огънят загасващ тлее,но все пак гори !

Карамелита