Първата ми любов от пиянство починала...
Нямам се вече Първа любов!
Бог да го прости младежкото минало,
целувки по пейките и на тавани гости...

Последният ми влак и той си замина...
чакаше ме отчаяно в ръце с карамфила,
каза ми: "Аз ще ти бъда последня",
а аз все не вярвах и другаде отивах.

Че кой ли ми беше последният?!
Реалност ли беше ли само илюзия,
забравям...и имена сещам се трудно,
дали ще забравя някога себе си?!

И аз ли ще седя там с карамфила,
накичена и докарана като Манхатънска баба,
да търся късмета си гледайки унило,
а той да отива друга да радва!

Ами живот - стига до някъде.
Колкото си имал,до там си живял,
все някога ще вземеш последните влакове
или ще останеш на перона без сили,остарял...

Карамелита