В живота винаги е пъстро-
ту тъмни краски,ту светли цветове,
ту искри от любови и страсти разпалени
или леден душ и студ след разделите...

И пия кафето си със спомени
за пътешествия и знойни срещи,
за много сълзи от битки изгубени
и победи,изпълващи ме с надежди!

Сега накъде се питам уплашено,
на някъде ли или сама в къщи.
Има ли още романи неизживяни,
има ли целувки на устни горещи...


Срещу мен стои огледалото,
някога в него оглеждах се млада,
е,не сам чак толкова престаряла,
още си приличам и познавам за радост!

Чакат ме пътища и още срещи,
нищо,че стъпвам по- уморено,
битки не искам- от тях ми е писнало
и си поръчвам пържола гореща.

Като няма вече любови-
хубава храна за утеха само,
весел разговор с много приятели,
ордьоври и винце на маса голяма.

И ще се хвалим кой колко е любил,
красиви,богати,гениални и славни,
а пък дали всичко е истина...
но нищо,нека става забавно!

Карамелита