Отидоха си всички листи от  дърветата.
 За дни не спряха танците си падащи,
 а слънцето едва успява да просветне
 над голи клони ,вплели облаци пълзящи.

 Вървя сама  по улицата към пазаря
 и бързам да не завали,
 да  купя и да заредя храна и поздрави,
 на някой стар познат от много отпреди...

 И гледам да потърся малко красота
 от крачещата пъргава прекрасна младост,
 дечица да погледам как играят,
 и в шарени витрини да потърся пак мечти и радост.

Да,тъжна есен е сега,
дваж тъжна щом е тъй самотна,
отиде си във спомените любовта
неумолимо остаряла и безропотна...

И все пак радвам се,щом видя влюбени,
защото преживяла съм го с нежни тръпки палещи.
Да,беше младост ,страстите събудени
не забелязваха ни минувачите ,ни слънчевите залези.
Карамелита


 

При мен беше така:
"И се разпръснаха по вятъра
дългогодишните приятели.
Повтарчм си, какви години!
Кога ще минат, да отминат.."

Да,наистина с годините много приятели изчезват всеки намерил друг пристан,старото остава само спомен,въпросът е да се научим как да живеем по-хубаво с това,което имаме и сме сега...И да се примирим,че нищо не е вечно,уви...А и човек има това,което си го направи сам...но младостта си отива,ако можем да съхраним поне малко от нея ще е добре!Иначе живеем със спомените си...