Къде остана ти,любов...
 Нима си вече забранена?!
 Зад маските и погледа суров
 избяга трайно ти от мене!

 А пролет е навън и трепети събужда,
 но птици не припяват - как е тъжно днес,
 да купиш хляб и мляко с риск живот е отредено
 и бързо да си тръгнеш в празни улици и стрес.

 Поне това утеха е, а не че остарявам
 и никого не впечатлявам с дългите коси,
 а новите ми рокли кой да съзерцава
 и телефонът запрашал не звънва и мълчи.

 Ще трябва да се свиква - няма начин!
 За мен светът ще стане вече чужд и друг
 и няма да се върне младостта тъй свежа и разцъфнала -
 ще крета старостта до мен прегърбена и глуха...

 Карамелита