Слънцето ми казва,че животът
 продължава и се ражда  в багри цветни.
 Нищо,че от алчна жажда
 за имане се изядоха човеците!

 Пак цъфтят цветя и красота пониква
 в почвата от пролетния дъжд попила жадно,
 растнат  пак растения спасителни,
 за храна на работливи хора гладни.

 Колко пъти злото е връхлитало,
 но светът от него се оттърсва
 и потегля пак по пътя си на скитник
 търсещ щастие ,нанякъде забързан...

 Този свят от алчните руши се,
 от безжалостните егоисти,гонещи суетно слава,
 гине от търпението на нехаещите
 на глупците,свикнали на робство и поквара.

 Ето слънцето огрява,но страхливо в къщи
 хората се крият,улиците опустяват,
 болести и злото вие безконтролно
 като звяр порастнал,който веч наред мори  - унищожава !

 Карамелита