Спомням си времето,когато очаквах първото си дете и четях литература за отглеждането му.Тогава попаднах на един факт - гърците в миналотото,когато жената е бременна , я водели да гледа красиви неща - цветя,най вече красиви хора,защотото са смятали,че това ще се отпечата на лицето на детето им и то ще се роди красиво.Аз започнах да правя това и ми остана навик до сега - да търся да съзерцавам красота,красиви картини от света и красиви хора.Мисля,че истинската одухотворена красота,излъчваща спокойствие и доброта , наистина действа добре на психиката на човека, разтоварва го от сивотата на ежедневието и го стимулира за живот.Оградих се и в къщи с красота,купих си и красиви дрехи и аксесоари,картини,хубави предмети.Най силно почувствах влиянието на красотата,когато бях болна- тази година изкарах много тежък грип,който ми изпи силите за доста време.Имах чувството,че ще си отида,но се борих и за това - да мога отново да облеча красивите си дрехи и да изляза вън да срещна красотата и да и се любувам.И успях,бона ставах и насила се обличах и гримирах да се видя в огледалото по добре.За всяка болест много е важна психиката на човек.Когато тя се срине,когато човек престане да иска да вижда красотата и богатството на света,тогава той върви към по зле.Гърците са четяли на своите бременни и стихове за красиви неща и преживявания,защотото са вярвали,че хубавите думи разхубавяват,а лошите загрозяват лицето и разболяват човека.Те са държали и на духовната красота и нейното въздействие.Наистина подтискащо действа духовната нищета и не стимулира за нищо...Сега се говори за лошата енергия на думите...Ние,живеейки в този свят имаме право на избор ,според това,което си изберем да гледаме,слушаме и ценим,така ще изглеждаме - одухотворено и приятно или не...Все повече с примери от живота и наблюдения се убеждавам в това.Красотата и добрината разхубяват и лекуват,те събуждат в нас живота !Хубавите помисли правят изразът на лицето лъчезарен,а лошите хвърлят сянка на болест и грозота.Мислете и говорете красиво!

"Красотата ще спаси света!"

Прието е да се вярва, че тази мисъл принадлежи на Достоевски. Но който и да е оригиналният й автор, то спасявайки света, толкова повече красотата ще трябва да спаси и отделният човек. Вярвам, че едно красиво и одухотворено лице може да вдигне болен и от смъртното легло. И тук си спомням един знаменит разказ на Хърбърт Уелс - "Врата в стената". Препоръчвам го на онези, които не са го чели.