Не заспивам тази нощ...
 какво ли още този ден очаквам?...
 Дали защотото крясък някакъв ме сепна
 и чудех се на случващото се сред мрака...

Навънка бродят нечии съдби
несретни,без дом,без защита
като бездомните животни до зори
сред тъмни нощи срещат се и скитат...

Съчувствам им,но нямам сили
светът е тъй жесток -  да го оправя аз сама не мога
и благодарна съм,че  някак си живея
по сигурно на топло и да имам хляб и огън...

А трябва пак насила да заспя,
броейки цифри или нежна музика да слушам...
да благославям меката възглавница
и в топлата завивка да се сгуша...

Тече животът , отминава покрай мен,
понякога жесток, а друг път по пиянски весел...
За радост идва времето на пълна тишина,
когато сънят побеждава и в царството си ме отнесе...
Карамелита