Стъпка по стъпка
 аршин по аршин...
 Бавно и сигурно
 към небитието вървим...

 В главата с илюзии
 и винаги мечти
 да реализираме проекти
 във бъдните дни...

 Но колко е времето
 дали още остава
 или ще ни сюрпризира зад ъгъла
 един край и забрава..
.
 С любов се залъгваме
 уж още ни бива,
 към младостта посягаме,
 тя ни жулва с коприва...

 Тогава посядваме
 на пейката тъжно
 захвърлили примки,
 любовни оръжия...

 И само с умора
света съзерцаваме,
а той забързан
не ни вижда и отминава...

Карамелита


 
 

Чудесна творба - поетична реалност.
"Стъпка по стъпка
аршин след аршин...
Бавно и сигурно
към небитието вървим..."
Уви, този факт и на мен ми се е загнездил в главата, и аз търся философско примирение с неизбежното.
Поздрави!
П и е р