Отиде си...Не се завръща!
 Окаляна и тъжна,без цветя...
 Не и отвориха врата на тази къща,
тъй неразбрана,тръгна любовта...
 
А беше с рози на косите,
с воал от тайнства,нежност и мечта,
с блестяща рокля в розово наситено,
с ухание на пролет с най разцъфнали цветя!

Сама във влака тракащ с куфара си стегнат - 
не към сънувания бляскав свят,а към дома,
полюшва се с лице,закрито от широка шапка
закриваща сълзи в очи,с повяхналата красота...

Останаха илюзии  зад нея,
фантазии,борби и суета
и само мисълта за топлата си вкъщна стая,
далеч от тук,витаеше във наранената душа...

Отиде  си,не хвърли погледи назад,
загърна раменете си със палтото във самота,
изхвърли през призореца изсъхналите рози от косите
и състарена,скри нещастни бръчки под грима...
Виктория Амора