Погледнаха ме две очи
 със синевата на окъпано от дъжд небе...
 Бездънно,чисто и загадъчно,
 сред ореол от руси къдри 
 на красивото лице...
 Какво ли крие се зад тях в душата ти?
 Спокойно,бурно или в най- прелестното синьо
 с пенести вълни море?
 На устните ти плътни кой ли се любува,
 прегръщащ вечер  в страстни ласки
 широките ти мъжки рамене?...
 Зефирът морски ме погали
 с ухание на скъп парфюм
 и там под празничните лампиони съзерцавах
 прекрасен мъжки профил на човек любим...

 Виктория Амора