Той имаше плътни и хубави устни
с препечена кожа и стегнат на вид,
но спусна се лошата бариера
и пътя препречи ми тежкият щит...

Уви,вече бяха го взели,
на пръста му светеше златна халка,
вулканът от чувства за миг потуши се
и в лед се превърна  - угасна страстта!

Помахах със кирпичка и си отивам -
целувка му пратих от влака една
видях в далечината как тръгва към къщи,
покорно обречен на друга жена...

А вятърът силен косите разбърква,
аз гледам напред, вече  само напред
и  тежкият камък го няма в сърцето ми,
остана той там, в далечината проклет...
Виктория Амора