Кой си ти,не те познавам,
привлякъл погледът ми
в скитането лутащо?!
Аз изморена съм,
но спирам да те съзерцавам
и се опитвам да усетя
някакви си чувства...
Ти отчуждено гледаш
и ме отминаваш,
зареял поглед към фантазиите илюзорни,
а вятърът косите ти развява
и шалът ти червен
върху сакото спортно...
Аз теб ли търся,
ти ли търсиш мен?
Едва ли... нещо трябва да се случи,
но вече нямам сили за разочарования
и отминавам с поглед сведен
към прашната земя
на пътя скучен...
Виктория Амора