Аромат на рози,пърхащи криле,
 бледни спомени  за нещо минало...
Докосвам стара снимка с пръстите студени 
и търся в себе си следа от чувствата изстинали...

Как всичко отминава с времето
и пожълтяват,избледняват снимките и спомени,
била съм друга,с поглед тъй различен,
сега присмивам се над сълзите отронени...

Затварям албума и сядам с поглед в огледалото -
забравих,че съм още същата жена,
че пак отиват ми косите натежали
на устните с червило и грима.

Романът продължава,рано е да спира тук,
животът пълен е със толкова предизвикателства,
а пролетното слънце вика ме напук 
да вдишам още от парфюма на цветята!

Там може би ще срещна интригуващи очи
и в мен ще затрепти позната струна,
светът ме чака шарен и красив
и още с много хора, думи,думи...

Не ,няма лесно да оставя старостта
да ме превие и да съкруши оставащото време,
отново ще повикам младостта
и ще захвърля мърлявата дреха - бреме!

И няма да робувам на предубеждения,
да си приказват злобни хора приказки!
Животът си е мой и аз съм му художника,
картините ми с ярки цветове ще са изписани!
Виктория Амора