Снимка с цвете и усмивка
младост,красота и много чар
с пламък от  любов в очите
и в душата с много дарове...
Съзерцавах черно-бяла снимка
пожълтяла ,с краища пречупени,
паднала от албума забравен  -
моя снимка,спомен стар изгубен...
Гледам си лицето в огледалото
и се мъча там да се усмихна,
да погледна пак щастливо засияла
и любов да изразя, макар и артистично.
Става пак - защо ли не го правя
и защо зарязах свойта идентичност
в битките да бъда по- значима
и да стана някаква си личност?
Цвете ще си купя и ще тръгна
вън сред хората усмихната,щастлива
само че защо ми казват,че съм като лудите
и младостта не ми отива?!
Виктория Амора

Не слушай хората- то явно е било от чиста завист според мен.
Купи си цвете, и бъди!

Добре!