Постинг
05.12.2016 23:25 -
При изповедника
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2016 23:27
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 05.12.2016 23:27
Ела, приятелю до мен
ще седнем някъде и ще разкажа
живота си със сълзите солени,
с усмивки,трепети,неутолени жажди...
Ела и виж какво остана
от онова мечтаещо момиче,
залутано по пътищата прашни,
събрало много опит личен!
Сега са смешни старите истории
и глупаво изглеждат сринати илюзии!
Да, имаше в живота ми тъй странни
като във приказките талисмани, музи...
Сега момичето е уморено,
с прошарени коси на слепоочията
и иронични гънки покрай устните,
с очи,невиждащи посоки...
Но стига,беше мил да ме изслушаш
и ме дари с усмивка ведра.
Да,зная - прекалих с брътвежа,
загубих времето ти ценно.
Аз тръгвам си ,приятелю по пътя
и ти по своя път замина,
остана само там на пейката
история за нещо било и отминало..
Виктория Амора
ще седнем някъде и ще разкажа
живота си със сълзите солени,
с усмивки,трепети,неутолени жажди...
Ела и виж какво остана
от онова мечтаещо момиче,
залутано по пътищата прашни,
събрало много опит личен!
Сега са смешни старите истории
и глупаво изглеждат сринати илюзии!
Да, имаше в живота ми тъй странни
като във приказките талисмани, музи...
Сега момичето е уморено,
с прошарени коси на слепоочията
и иронични гънки покрай устните,
с очи,невиждащи посоки...
Но стига,беше мил да ме изслушаш
и ме дари с усмивка ведра.
Да,зная - прекалих с брътвежа,
загубих времето ти ценно.
Аз тръгвам си ,приятелю по пътя
и ти по своя път замина,
остана само там на пейката
история за нещо било и отминало..
Виктория Амора
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари