Постинг
21.10.2016 21:32 -
Малко вятър
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2016 01:20
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 22.10.2016 01:20
Хората не ме разбират...
отлитат думите ми в пустошта,
с приведена глава си тръгвам тихо
и с раната жестока във душата...
Разбърква вятърът косите ми,
издува дрехите ми - иска да ме отнесе,
далеч от този свят с тъй чужди мисли
сакат,с пречупените от невежество криле.
Къде ли,има ли го Рая
с уханни рози и мечти,
звучат ли там мелодии омайни,
изпълващи със щастие гърдите?..
Не - беше малка буря,
надигнала ме от земята със вихрушка
и тръгвам пак напред замаяна,
с несигурна походка люшкаща.
Какво пък,пак си стъпих на земята,
ще се освестя ,няма да се спра
и нищо ,че ме духна вятър,
ще продължа живота и така!
Виктория Амора
отлитат думите ми в пустошта,
с приведена глава си тръгвам тихо
и с раната жестока във душата...
Разбърква вятърът косите ми,
издува дрехите ми - иска да ме отнесе,
далеч от този свят с тъй чужди мисли
сакат,с пречупените от невежество криле.
Къде ли,има ли го Рая
с уханни рози и мечти,
звучат ли там мелодии омайни,
изпълващи със щастие гърдите?..
Не - беше малка буря,
надигнала ме от земята със вихрушка
и тръгвам пак напред замаяна,
с несигурна походка люшкаща.
Какво пък,пак си стъпих на земята,
ще се освестя ,няма да се спра
и нищо ,че ме духна вятър,
ще продължа живота и така!
Виктория Амора
Няма коментари