Постинг
27.03.2016 18:27 -
Чуждият бисер,Любовта на бедняците
Автор: karamelita
Категория: Поезия
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2016 22:18
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 08.06.2016 22:18
ЧУЖДИЯТ БИСЕР
Изгубих бисер в сивия поток
и дълго взирах се да го открия,
ту блясваше отнякъде,но се загуби
пометен с водната стихия...
Но ето - появи се в нечии ръци-
една девойка се усмихна,
а бисерът превърна се в сърце,
което ярки тласъци изпусна!
И гребна с дланите си тя
червените искри и се обгърна.
На тялото и стройно засия
блестяща мантия от сърма!
Тогаз разбрах,че бил вълшебен
и имал свойства магнетични!
Привлече я и трябваше да го открие
за него подяща личност.
Виктрия Амора
ЛЮБОВТА НА БЕДНЯЦИТЕ
В зори стояха на площада
сами сред гъстата мъгла
два странни и нелепи силуета
два просяка,премръзнали в студа.
Той с дрипи,слаб,тя - малко смешна
с несресана,налудно щръкнала коса
и някакви лица човешки
тъй бледи, излинели сред снега.
Потеглиха нанякъде макар и без посоки,
треперейки ръка в ръка-
тя все мърмореща ,а той мълчащ смирено
да търсят хляб и топлина.
Но ето,спряха се - той я погали,
тя го целуна и в очите блесна в миг искра,
пак продължиха смешно бъбрейки
със споделенито богатство във сърца.
В миг се усмихнаха щастливи,
той дрипав ,слаб,тя малко смешна
с щръкнала коса,
защото бе за нея цар, а тя за него бе царица
и тяхно беше Царството на Любовта!
Виктория Амора
Изгубих бисер в сивия поток
и дълго взирах се да го открия,
ту блясваше отнякъде,но се загуби
пометен с водната стихия...
Но ето - появи се в нечии ръци-
една девойка се усмихна,
а бисерът превърна се в сърце,
което ярки тласъци изпусна!
И гребна с дланите си тя
червените искри и се обгърна.
На тялото и стройно засия
блестяща мантия от сърма!
Тогаз разбрах,че бил вълшебен
и имал свойства магнетични!
Привлече я и трябваше да го открие
за него подяща личност.
Виктрия Амора
ЛЮБОВТА НА БЕДНЯЦИТЕ
В зори стояха на площада
сами сред гъстата мъгла
два странни и нелепи силуета
два просяка,премръзнали в студа.
Той с дрипи,слаб,тя - малко смешна
с несресана,налудно щръкнала коса
и някакви лица човешки
тъй бледи, излинели сред снега.
Потеглиха нанякъде макар и без посоки,
треперейки ръка в ръка-
тя все мърмореща ,а той мълчащ смирено
да търсят хляб и топлина.
Но ето,спряха се - той я погали,
тя го целуна и в очите блесна в миг искра,
пак продължиха смешно бъбрейки
със споделенито богатство във сърца.
В миг се усмихнаха щастливи,
той дрипав ,слаб,тя малко смешна
с щръкнала коса,
защото бе за нея цар, а тя за него бе царица
и тяхно беше Царството на Любовта!
Виктория Амора
Няма коментари