Старият пияница на пътя там лежи.
 Старият пияница,заспал е и мълчи,
 дрехите съдрани , кални са косите,
 а в ръката сграбчен камък  - зъл юмрук,
 скован от безсилие и сподвен вик...
 Спука се сърцети му,мозъкът се пръсна,
 не издържа на трудности и на светката игра мръсна!
 Искаше забрава,искаше опиянение,
 да преспи в сърцето мъката, да се спаси от презрение...
 Имаше амбиции, имаше мечти, но му се изсмяха 
 и ограбиха с безброй лъжи!
 Рухна, сам довърши, туй което готвеха му ,слагайки капани,
 с удари жестоки по душата,цяла вече в  черни рани!
 Бори се, руга и вика, искаше да се сражава,
 знаме вдигна за борба и за някакво си утвърждаване...
 Но погуби се, а трябваше
 да превие мазно гръб,
 да оближе мръсните подметки
 и за истината да е глух!
 Да забрави род, Родина
 и безсъвестно да се  продаде
 за пари, за слава, за успехи,
 за да стигне до бленуваните върхове...
 Не можа - робуваше на чест, достойнство,
 даже беше патриот, в честност бяха го възпитали
 и в почтеност чак до гроб...
 Падна старият пияница,
 виното му го изпи
 и остана там сред локвите,
 неподирен до зори...
 Виктория Амора