Цъкам на бавни обороти - нямам сила да направя нещо по- значително,в гърдите си чувствам една празнота,която ме обезсилва.Искам да изляза от това състояние и тръгвам насила към гората,да се заредя с Космическа енергия...Като си помисля,че в такова състояние съм работила по 8,че и повече часове...може би съм била по- млада или сега съм се отпуснала и няма какво да ме мобилизира.Не се чувствам болна,просто нямам вдъхновение за живота наоколо, а трябва да го живея,защото времето ми изтича.Въображението ми едва се процежда през един свидлив отвор,стига ми само да преценя какво да взема да ям и от къде да го купя...Скарах се с майка си - може би е важно да имаш благословията на родителите си,без нея някак си не ти върви, а и кога ли ме е благославяла - все ме гледа на кръв и е недоволна, а няма как да се махна от тук, трябва  да и помагам в старостта и.Свикнала съм да влача веригите на робството си,нямам сили да ги счупя и да дишам с пълни гърди живителният въздух на свободата и независимостта,дори този момент ме плаши,взела ми е страха навсякъде където да съм...И тази тема пари,все пари,които липсват,нещо,което ти връзва тотално ръцете.Може би се вживявам прекалено,хората около мен въпреки тия проблеми живеят,смеят се, някак си не им пука от сивотата на ежедневието или за това се напиват така често...Не искам да пия ,обувам трудно и бавно панталона си,слагам удобните обувки и тръгвам - към гората,моята майка закрилница и вдъхновителка!Дано ми помогне!Отивам да потърся нейната и Божията благословия!
Виктория Амора

Човек, който може да признае истинското си състояние, е смел и силен. Не гледай към лицемерите! Ти си си самодостатъчна!